Миков: Трябва да върнем доверието към БСП с участието на всички в партията

Изключително важно е да продължим промените, които започнахме

Доверието към БСП трябва да се връща с ускорено темпо, като в това усилие трябва да участват всички в партията. Това заяви в интервю за в-к „24 часа” председателят на БСП Михаил Миков. По думите му в момента в изключително важно да продължат започнатите промени: „Политическите и организационни мерки, приети през февруари, на много места не бяха изпълнени, а на някои бяха бойкотирани”, отбелязва в тази връзка лидерът на социалистите.

„Ако в партията няма желание за промяна, а само се говори за необходимост от такава, тя трудно може да се случи само заради желанието на ръководството. Ако не участват всички, които наричат себе си социалисти и членуват в тази партия по убеждение, а не по някаква друга причина, няма как да стане”, категоричен е Миков. „Най-лесното е да се прехвърли всичко върху националното ръководство до следващите избори. И после пак така. Това сме го играли доста пъти. И берем плодовете на този лицемерен подход”, подчертава лидерът на левицата.

Пълният текст на интервюто:

- Г-н Миков, изминаха три седмици от изборите, на които БСП претърпя пълен крах и остана без областен кмет. За това време чухме много оправдания за загубата, но не чухме имате ли вие вина?

- Оправдания няма, а внушенията за лошия резултат на БСП са част от последователно провеждана кампания към партията ни. И словосъчетания като “пълен крах” не отговарят точно на реалността. Да, претърпяхме тежка загуба, но колко партии в България са получили 400 хил. гласа при ниска избирателна активност, отлив на избиратели, на фона на изборни фалшификации и натиск от всякакъв характер. Разбира се, че аз на първо място нося отговорност за това, което се случва. Но сериозният анализ предполага да се направи преглед и да се формира конкретна отговорност, при това на всички нива. Не става дума за оправдания, а за обяснения, каквито търсим и ние в БСП.

- Но можеше да направите жест да подадете оставка или да поискате вот на доверие…

- Доста фалшиво е това. През годините сме виждали доста случаи, в които някой подава оставка, а след това отново се кандидатира за поста, от който се е оттеглил. Редовният конгрес е след няколко месеца. Доверие аз съм получил от делегатите. И по устав е така и далеч по-резонно е конгресът да реши дали заслужавам този кредит. В тази ситуация подаването на оставка би имало само ритуално значение. Всъщност доста хора се възползваха от тази ритуалност на оставките, без по същество да се оттеглят и да направят път за хора, които наистина искат да работят. Защото с оставките не се решава въпросът за морала. Морално би било, ако един човек каже: аз подавам оставка и няма да се кандидатирам повече. Защото моралът не може да бъде игран само театрално. Такова поведение ни лишава от доверие.

- Кого визирате – Георги Гергов, Калоян Паргов?

- Визирам тези, които подават от едно място оставка, но запазват другото, за да могат оттам да продължат напред. И тези, които подават оставка от едно място и още преди да е приета, започват совалки за възстановяването си на същата позиция.

- След като вие не направихте жест с оставка, а и Изпълнителното бюро остана непроменено, как показвате, че носите вашата същинска отговорност?

- Политиката не е само жестове, тя е и съдържание. Поставихме на гласуване това, трябва да призная, противоуставно решение за освобождаване на ИБ и то не срещна подкрепа. Може би идеята е била ИБ да бъде освободено и да се формира един неуставен орган, в който да се разпределят позициите в навечерието на следващия конгрес. Но това не бе прието. Крайно време е да се сложи край на политическото балансиране на неполитически интереси в БСП.
Това е вредно, а може да се окаже и пагубно за партията. А има по-голям въпрос – как оттук насетне се прави преглед на действителното състояние и способността и в центъра и по места партията да реализира и политика, и организация, която да доведе до други резултати. Не бягам от отговорността да намеря отговора на този въпрос.

- Изборите не бяха ли достатъчен преглед и не показаха ли състоянието на структурите?

- Още преди изборите на някои места резултатът беше ясен. Но сега наблюдаваме странна тишина от тези места, сякаш не предупреждавахме какъв може да бъде резултатът например в Хасково или Благоевград. При пълна автономност на вземането на решения от тяхна страна. Има много места, но не искам да ги изброявам всички. Демократичните процедури при номинациите на много места се превърнаха в параван за легитимиране на решения, водени от лични и корпоративни, не от партийни интереси. В много общини не издигнахме убедителни кандидатури. Част от партийните структури похабиха енергия за вътрешни борби и конфликти. Но сега се надявам във всяка община да има сериозен прочит на това, което ни казаха избирателите.

- Смятате, че структурите ви търсят вината само в ръководството, а не и в себе си, така ли?

- Най-лесното е да се прехвърли всичко върху националното ръководство до следващите избори. И после пак така. Това сме го играли доста пъти. И берем плодовете на този лицемерен подход. Всъщност най-тежко отстъпление БСП бележи в София, където само за година – от последните парламентарни избори досега – загубихме 47 хил. гласа.

- Какво ще промените?

- Изключително важно е да продължим промените, които започнахме. Политическите и организационни мерки, приети през февруари, на много места не бяха изпълнени, а на някои бяха бойкотирани. Сега отиваме към конгрес, който трябва да отразява реалното представителство в партията. Една от мерките – електронното членство, е насочена именно към това. Защото псевдо-представителството, което се вижда, включително и от изборните резултати, не може да бъде основа да продължим напред.

- Преди всеки конгрес се говори за необходимостта от коренна промяна в партията – ще успеете ли този път да излезете от схемите на червените феодали?

- Ако в партията няма желание за промяна, а само се говори за необходимост от такава, тя трудно може да се случи само заради желанието на ръководството. Ако не участват всички, които наричат себе си социалисти и членуват в тази партия по убеждение, а не по някаква друга причина, няма как да стане. Иначе виждаме, че голямото недоволство от промяната, която е в ход, идва от страна на друг тип хора – такива, които явно не виждат реализация на някакви лични, кариерни или други амбиции. Те свързват идеята за промяна със собствения си успех, а не непременно с успеха на партията.

- Какво ще направите конкретно, за да се случи промяната в БСП? В ИБ ще влязат ли нови хора, кой ще ви е заместник на мястото на Драгомир Стойнев?

- Искам да напомня, че този Национален съвет беше и с предишния председател и състав на бюрото. Около четвърт от членовете на сегашния НС са били членове на ИБ през цялото това време, в което реализирахме низходящи резултати. Какво трябва да направим с тях? Да ги сменим всичките?
Прави ми впечатление, че на последното заседание на НС гласът на тези, които спечелиха изборите въпреки фалшификациите и натиска, не се чу. Как може в 60 общини партийните организации да победят, а на други места да търсят причините навсякъде другаде, само не в собствената работа.
Но не искам да разглеждам персоналните въпроси като най-важни. Най-важното в момента е уставното ръководство на партията да подготви конгрес, който да даде нова енергия на БСП и да очертае перспективи и пред страната с оглед на изключително тежката ситуация, в която я поставя днешното управление.

- На конгреса ще се кандидатирате ли отново за лидер на БСП?

- Още не съм решил. Това ще го преценя на по-късен етап. За мен не стои въпросът “председател на всяка цена”. Важното е да се изясни политическият курс на партията, да се укрепи тя организационно, а резултатите неминуемо ще дойдат. Това е важно за мен като социалист и член на БСП, а не толкова да оглавя Националния ни съвет с цената на всичко.

- Но вече се правят заявки, спрягат се имена – Илияна Йотова, Корнелия Нинова…

- Чудесно! БСП като демократична партия дава възможност на всички, които искат, да участват в такава надпревара, вярвам, с искреното желание да водят партията към по-добро. Дано тази кампания да бъде насочена толкова силно и към днешната ситуация в България и дясното управление на Борисов. Защото ми прави впечатление, че голяма част от хората, които най-гласовито развиват вътрешнопартийните проблеми, не са толкова гласовити в критиките към ГЕРБ и онова, което неговото управление и партиите около него причиняват на българските граждани.

- Намеквате за т.нар. битка между ляво и дясно вътре в БСП…

- Не, тя е доста изкуствена. БСП има своя политика, която се изработва от партийните органи – конгреса и Националния съвет. И там се определя всъщност партийната политика, а парламентарната група и Изпълнителното бюро са тези, които прокарват тази политика.

- Но на последния НС са се чули критики, че една от причините за ниския резултат е завоят наляво, станало е дума дори за рекомунизация.

- Обвиненията, че БСП се “рекомунизира”, са лъжовни. Рекомунизация е невъзможна не само по формални причини – членството в Социнтерна и в ПЕС, но и по обективни, свързани с различно разбиране по редица въпроси, които очертават комунистическия профил. Изясняването на левия характер на БСП е в отговор на очакванията на мнозинството от нейните членове и симпатизанти. То помогна на партията да остане водещата лява политическа сила в България, където за тази една година не се развиха процеси от типа СИРИЗА и “Подемос”.
За предишната политика имаше обвинения за прекалено одесняване… Тази дискусия постоянно върви и е нормално да я има. Но отговорът на тези въпроси е в решенията, които приема Националният съвет. Там курсът на партията е ясно определен по отношение на социално-икономическата обстановка в страната, на законодателната дейност. Позиционирането на БСП като автентична левица е в отговор и на ясна потребност на мнозинството български граждани, но те няма как да ни повярват, докато самите ние дърпаме партията в различни посоки. Опитваме се последователно да следваме левия си курс, но той все още не е реализиран.

- Ако излезем извън партийната тема – защо хората вече не гласуват доверие на БСП?

- На тези избори хората не гласуваха доверие на всички политици – с най-ниския процент участващи в избори въпреки прочистените списъци. Всички партии намалиха подкрепата си спрямо последните парламентарни избори, но никой не иска да направи анализ. Всички са се хвърлили да коментират резултатите на БСП, което означава, че тя продължава да бъде основната алтернатива за бъдещето на страната.

- А не смятате ли, че част от загубата на доверието в БСП е това, че не сте силна опозиция?

- Това е друго внушение, което се повтаря непрекъснато. Няма по-ясна и по-силна опозиция в момента от БСП, въпреки че е необходимо още повече да повишим активността си на всички нива. Втори и трети въпрос са как достигаме до хората. Изключително важно е и в каква среда се случва всичко това – опит България да няма опозиция въобще, да има размито политическо представителство, в което няма значение ляво или дясно. За да може да се сключват огромните заеми, страната да се вкара в дългова спирала, за да продължи това безвремие.

- Предстоят президентски избори – ще си партнирате ли с АБВ, ще приемете ли подадената от Първанов ръка?

- В името на какво? На повече власт? Ще бъде ли по-добре за гражданите, ако го направим? Как ще го приемат те?

- Заедно с АБВ няма ли все пак лявото повече шанс срещу кандидат на Борисов?

- Първо, практиката от тези избори показа, че където БСП и АБВ направиха коалиция, не постигнаха особен резултат. Защото гражданите трябва да са сигурни, че такова обединение е в техен интерес, а не в интерес на някой, който иска повече власт.
Второ, не е ясно дали АБВ е лява партия. Те постоянно казват, че няма ляво, няма дясно. Участват в дясно управление – вдигат възрастта за пенсиониране, товарят с данъци хората с минимални заплати. Вземете бюджета – десен бюджет, в който се преразпределят твърде малко средства. Даже десни правителства в Европа не си го позволяват. Този подход е ултрадесен и когато участваш в неговата реализация, трудно можеш да имаш претенцията, че си част от левицата. Само миналото на техните дейци не може да убеди избирателите, че те са леви. Точно обратното – делата и действията са тези, които доказват политическата линия.

- И общ кандидат за президент с АБВ няма да имате?

- Кандидати ще има достатъчно за президент. Въпросът е в името на какво? В името на сделка, за да седне някой в президентския стол, или в името на друга политика за България?
БСП ще има основен проблем, свързан с доверието към нас, независимо кои ще бъдат кандидатите ни за президент и вицепрезидент. Като отидем при хората, те ще ни попитат: Когато дойдохте с Георги Първанов през 2001 г. и 2006 г., избрахме ли го? Дойдохте с Ивайло Калфин през 2011 г., гласувахме ли за него? Тази кандидатпрезидентска двойка през 2016 г. подготовка за нов политически проект ли е? БСП носи ли отговорност за това?
Това е част от проблема, който имаме да решаваме до президентските избори, не само с номинация на кандидати и общи декларации, но и с ускорено темпо на връщане доверието към БСП. В това усилие трябва да участват всички в партията.

Автор: Лиляна Клисурова